Бай Пешо бил на екскурзия в Китай. С множеството обиколки по магазините и пазарите, и след уморително пазарене за стоки, които не му трябват, Пешо се озовал в магазин за сувенири. Първоначалната му реакция била да извърне походка и да отмине култура, която се различава от носене на реплики на дизайнерски дрехи ,и посещаване на шумни, модерни чалга-инфузирани пивници.Най-ранния исторически факт, който Пешо можел да пресъздаде бил гола на Лечков на Световното през 94-та. Непосредствено след това си спомнял за убийството на Васил Илиев. След първоначалния импулс обаче, Фортуната сякаш го върнала обратно към щандовете.
Бай Пешо заразглеждал с интерес, тайно каран от все още топлия слух, че шано-материал може да намериш на най-необичайните места. Ненадейно зърнал статуя така красива, така жива, така лъскава, че успяла да привлече крехкото му внимание. Приближил се и разпознал фигурата на обикновен канален плъх, изваяна от бронз и полирана до съвършенство. Бай Ганьо веднага си дал сметка, че такава статуя напълно ще завърши композицията му от роботи от цигарени кутии, които първо строил с БТ, а в по-добри дни – с Марлборо и Ротхманс. Бил опиянен от изяществото на произведението и мигновено повикал собственика на магазинчето.
Без да му мисли изстрелял отработеното : “Хау мъч?”.
Дребния антиквар отговорил със силно изразен акцент : “Тен фор дъ стачу, а хъндред фор дъ стори.”(Десет за статуята, сто за историята).
Бай Пешо моментално потръпнал от мисълта, че история може да полепне по отдавна малфункциониращите му аксони и да го кара да повръща седмици наред, пък и икономически-съобразния избор вече пулсирал в дясното му полукълбо. Просто изстрелял : “И уил тейк дъ стачу”(Ще взема статуята, моля).
Излизайки доволен от магазинчето, бай Пешо продължил небрежната си разходка по търговските райони около Шанхай. Е, тук и там се хващал, че казва на ума си : “Пфа, еба'ти китайците, това го има в мола за 300 лева”.
Ненадейно, след няколко пресечки забелязал, че го следват група от 7-8 плъха. Продължил спокойно разходката си, умело разпознавайки модните кафета по главната. След още няколко пресечки забелязал, че вече го следват няколко десетки плъха, изпълзели от вонящите си леговища. Махнал с ръка, както на факта, че го преследват плъхове, така и с неглижиран жест към няколко последователни групи азиатки. Придружил реверанса си с интернационалната фраза “Аре довечера в Син”. След още няколко пресечки зад него се били събрали няколко хиляди плъха, които цвърчели яростно и сякаш забързвали хода си. Бай Пешо станал неспокоен и забързал крачка неимоверно. Задъхан след няколкостотин метров пробег, Пешо се обърнал и видял Милион Плъха да го следват. Събрал целия си когнитивен капацитет и взел светкавично решение. Затичал се и хвърлил статуята в течащата наблизо Хуангпу. Цвърчащото и настървено пълчище безропотно последвало статуята във водите.
Пешо се затичал обратно до магазина, където вече го чакал китайският продавач с широка усмивка на лицето. С приближаването, продавача попитал :
- Соу, ю аре бек фор дъ стори? (Значи, все пак се връщаш за историята)
А Пешо, запъхтян, на кристален български изсумтял:
- Не, бе, брат. Имаш ли бронзова статуя на Сергей Станишев?
събота, юли 04, 2009
петък, май 29, 2009
Гъвкавостта на езика през годините
Хрумна ми да напиша тази статия снощи, като при регулярния си channel browse, попаднах на предаване по БНТ 1 с незнайно заглавие. Гост в предаването беше преподавателка в СУ, която притежаваше адски привлекателна фриволност на изказа и боравеше майсторски с езика. Били направили изследване, един вид компилация на съвременния публичен език, който циркулирал по трибуните. Тя изтъкна няколко фактора, които отдавна се опитвам да синтезирам в един бегъл анализ.
С типичната за мен аналитичност и поглед към историята приех фактите, като най-много се наблегна на шаблонноста на изразността в публични речи, дебати и коментари. Всяка епоха създава своите кумири, а те идват със своите речеви специфики. Политическите разговори през годините на демократизация оформиха 2 противовесни тенденции.
Радикализиране на езика.
През първите години на прехода всяка публична персона се стремеше да ориентира речитатива си на запад. Беше laissez-faire на пазара на политически обещания и бившите другари се надхвърляха да американизират българския език. Гръмката, разтеглива реторика беше в зенита си, тъй като народа все още откликваше на нея подобаващо от годините на Брежнев. Имаше заник на подобния на Оруеловия newspeak и разточителните дефиниции си бяха направо модни. След няколко размени на мандатите парвенютата се умориха да се правят на интелектуалци.
Опростяване на претенциите
След като Кобурга си дойде от Испания, той естествено беше позабравил книжовния български. Е, лошо няма, заговори на диалект и не пропускаше да въвлече някой архаичен израз, така че да подчертае аристократизма си от близкото минало. Със себе си довлече и дотогава непознатите UP-та(идва от young professionals, а не от you pee(ти пишкаш)), които в устоите на бизнес образованието си решиха да се омешат с народа, залагайки на демагогията. Опростиха езика и заложиха на откровен плурализъм, за да апелират към вече обеднелите материално и ментално маси.
Прокламираха популистичните си дерзания откъдето и когато намериха. "Здравейте, циркаджии" замести "Здравейте, колеги". Сегашната кампания за евроизбори си е направо квартална свада.
Границите се определят от силните и никога от слабите, само че аз не виждам нито един силен.
Настоящите изразни средства са нищо повече от естествена амалгама от отроците на тези две тенденции. Жалка е само констатацията. Езикът ни не обеднява и позорните изследвания, според които използваме ~400 думи в ежедневието си са извадка на язвителността. Славянските езици бележат ръст на стилистичните форми през последните години, което е пряк резултат от глобализацията. И това е вярно за почти всеки световен език, който не е заплашен от естествена деструкция(френски, испански). Тъжно ми е само колко много нашия кратък преход прилича на изборните войни през 70-те и 80-те години в САЩ. Агресията на Никсън и скандала "Уотъргейт" - лицемер и кукловод като Андрей Луканов. Революционно настроения, но плах Джералд Форд - Жельо Желев. Умерения и нагаждащ се Jimmy Carter - Петър Стоянов. Нямаме Роналд Рейгън, но си имаме George H.W. Bush в лицето на Георги Първанов. По никакъв начин не сравнявам горните лица по политическите им умения, а само по беглите им исторически очерци. Силно се надявам следващия ни държавен глава да е поне наполовина ерудит, като Бил Клинтън.
Излишно политизирах поста, но пък блога си е мой и си правя, каквото пожелая.
С типичната за мен аналитичност и поглед към историята приех фактите, като най-много се наблегна на шаблонноста на изразността в публични речи, дебати и коментари. Всяка епоха създава своите кумири, а те идват със своите речеви специфики. Политическите разговори през годините на демократизация оформиха 2 противовесни тенденции.
Радикализиране на езика.
През първите години на прехода всяка публична персона се стремеше да ориентира речитатива си на запад. Беше laissez-faire на пазара на политически обещания и бившите другари се надхвърляха да американизират българския език. Гръмката, разтеглива реторика беше в зенита си, тъй като народа все още откликваше на нея подобаващо от годините на Брежнев. Имаше заник на подобния на Оруеловия newspeak и разточителните дефиниции си бяха направо модни. След няколко размени на мандатите парвенютата се умориха да се правят на интелектуалци.
Опростяване на претенциите
След като Кобурга си дойде от Испания, той естествено беше позабравил книжовния български. Е, лошо няма, заговори на диалект и не пропускаше да въвлече някой архаичен израз, така че да подчертае аристократизма си от близкото минало. Със себе си довлече и дотогава непознатите UP-та(идва от young professionals, а не от you pee(ти пишкаш)), които в устоите на бизнес образованието си решиха да се омешат с народа, залагайки на демагогията. Опростиха езика и заложиха на откровен плурализъм, за да апелират към вече обеднелите материално и ментално маси.
Прокламираха популистичните си дерзания откъдето и когато намериха. "Здравейте, циркаджии" замести "Здравейте, колеги". Сегашната кампания за евроизбори си е направо квартална свада.
Границите се определят от силните и никога от слабите, само че аз не виждам нито един силен.
Настоящите изразни средства са нищо повече от естествена амалгама от отроците на тези две тенденции. Жалка е само констатацията. Езикът ни не обеднява и позорните изследвания, според които използваме ~400 думи в ежедневието си са извадка на язвителността. Славянските езици бележат ръст на стилистичните форми през последните години, което е пряк резултат от глобализацията. И това е вярно за почти всеки световен език, който не е заплашен от естествена деструкция(френски, испански). Тъжно ми е само колко много нашия кратък преход прилича на изборните войни през 70-те и 80-те години в САЩ. Агресията на Никсън и скандала "Уотъргейт" - лицемер и кукловод като Андрей Луканов. Революционно настроения, но плах Джералд Форд - Жельо Желев. Умерения и нагаждащ се Jimmy Carter - Петър Стоянов. Нямаме Роналд Рейгън, но си имаме George H.W. Bush в лицето на Георги Първанов. По никакъв начин не сравнявам горните лица по политическите им умения, а само по беглите им исторически очерци. Силно се надявам следващия ни държавен глава да е поне наполовина ерудит, като Бил Клинтън.
Излишно политизирах поста, но пък блога си е мой и си правя, каквото пожелая.
сряда, май 06, 2009
До новите ми 3ма последователи
Сега започвам едно мое малко социално изследване, чийто background датира от последните няколко години и ще се опитам да всявам максимално количество инициативност в обкръжението си. Надявам се и вие да откъснете малко моя позитивизъм и насладата ми от живота. Вдъхновението нараства със всеки изминал ден....
вторник, април 14, 2009
Икономическото положение се влошава неимоверно.
Попадна пред очите ми тази статия на сайта на ТРУД и не можах да се сдържа да не си помисля "КАЗАХ ЛИ ВИ?".
Странното обаче е, че ноември 2008-ма когато излезе анализа на Unicredit S.A. Пламен Орешарски си подпали езика да тръби, че България е "остров на стабилност" и рецесия няма да има.
Точно тогава Standart&Poor's свалиха инвестиционния ни рейтинг, но това остана незабелязяно :)
От ГОДИНИ ви повтарям, че грешното бюджетиране е майка на всичките ни вътрешни финансови проблеми.
Презумпциите, които правят от МФ винаги се оказват лабилни и докато 2008-ма това беше в тяхна полза, поради високия петрол и нарастването на белия сектор, сега това ще ни изиграе баш лоша шега с оглед на рейнджовия долар, безработицата, кризата в потребителското/инвестиционното доверие и естественото разширяване на сивия сектор.
Бюджет 2009-та беше скалъпен за 3 дни, а бюджетния излишък от 2008 похарчен за 2. След като толкова години са ни доказвали, че са некомпетентни и не виждат по-далеч от носа си, защо ги оставяме да решават без публичност бюджетирането ни. Освен това смятам, че е необходимо да се въведат поправки в закона за Задължителното Осигуряване, защото от текста личи, че финансистите ни смятат пенсионните и здравни вносни за оборотни средства с висока ликвидност. Практиката е доказала, че това не е точно така в условия на рецесия и тези от вас, на които им се вземат по 30-40 процента от брутното възнаграждение като данъци и осигуровки съвсем спокойно може да се окажат без АБСОЛЮТНО НИКАКВИ пенсионни осигуровки.
Но вие си пасете, изплащайте кредити и лизинг, пазарувайте от Билла и чакайте Партията Майка да реши тези ви проблеми.
Странното обаче е, че ноември 2008-ма когато излезе анализа на Unicredit S.A. Пламен Орешарски си подпали езика да тръби, че България е "остров на стабилност" и рецесия няма да има.
Точно тогава Standart&Poor's свалиха инвестиционния ни рейтинг, но това остана незабелязяно :)
От ГОДИНИ ви повтарям, че грешното бюджетиране е майка на всичките ни вътрешни финансови проблеми.
Презумпциите, които правят от МФ винаги се оказват лабилни и докато 2008-ма това беше в тяхна полза, поради високия петрол и нарастването на белия сектор, сега това ще ни изиграе баш лоша шега с оглед на рейнджовия долар, безработицата, кризата в потребителското/инвестиционното доверие и естественото разширяване на сивия сектор.
Бюджет 2009-та беше скалъпен за 3 дни, а бюджетния излишък от 2008 похарчен за 2. След като толкова години са ни доказвали, че са некомпетентни и не виждат по-далеч от носа си, защо ги оставяме да решават без публичност бюджетирането ни. Освен това смятам, че е необходимо да се въведат поправки в закона за Задължителното Осигуряване, защото от текста личи, че финансистите ни смятат пенсионните и здравни вносни за оборотни средства с висока ликвидност. Практиката е доказала, че това не е точно така в условия на рецесия и тези от вас, на които им се вземат по 30-40 процента от брутното възнаграждение като данъци и осигуровки съвсем спокойно може да се окажат без АБСОЛЮТНО НИКАКВИ пенсионни осигуровки.
Но вие си пасете, изплащайте кредити и лизинг, пазарувайте от Билла и чакайте Партията Майка да реши тези ви проблеми.
сряда, април 08, 2009
Желязната завеса и ефектите й до днес
След ежедневният ми преглед на новинарските потоци, попаднах на мъничка статийка, която ме накара да се засмея. Тази кратка статия твърди, че контрабандата е била широко експолоатирано входно перо за тоталитарната ни върхушка. Това, разбира се, е публична тайна от поне 25 години. Печално известните каптагонови канали и пътищата на синтетичната дрога на изток, като разменен артикул за афганистански хероин са разработвани от ГУ на ДС още преди 70та година. Не смятам да разтягам повече подобни крими-конспирации.
Това, което ме накара да пусна тази публикация беше едно мое посещение в международно училище в Берлин, което беше колкото случайно, толкова и интересно. Бях заобиколен от деца на дипломати и бежанци и в клас по някаква социална дисциплина започна дискусия за общо-вредните крими-практики и неочевадните начини на организираната престъпност да прави пари. Аз започнах да разказвам на учителката за безчинствата на скритите ръце на тайните служби по време на тоталитаризма, а тя просто се смееше. Обясних и какво е каптагон и къде е бил разработен. Имаше деца от Полша, които знаеха за какво говоря. Учителката беше средностатистическа ~40-годишна берлинчанка. Чак сега си давам сметка колко е абсурдна нашата действителност, която аз лично съм приемал за конюктурна малформация. Хората от по-белите страни няма да схванат и 40% от нещата, с които днес се сблъсква българина. Ако искам да почна нов бизнес, инстинктивно почвам да мисля дали няма групировка, която да сложи ръка на него, а не дали ще мога да добия лиценз. Пуснете коментари за шокиращите си инциденти с организираната престъпност.
Това, което ме накара да пусна тази публикация беше едно мое посещение в международно училище в Берлин, което беше колкото случайно, толкова и интересно. Бях заобиколен от деца на дипломати и бежанци и в клас по някаква социална дисциплина започна дискусия за общо-вредните крими-практики и неочевадните начини на организираната престъпност да прави пари. Аз започнах да разказвам на учителката за безчинствата на скритите ръце на тайните служби по време на тоталитаризма, а тя просто се смееше. Обясних и какво е каптагон и къде е бил разработен. Имаше деца от Полша, които знаеха за какво говоря. Учителката беше средностатистическа ~40-годишна берлинчанка. Чак сега си давам сметка колко е абсурдна нашата действителност, която аз лично съм приемал за конюктурна малформация. Хората от по-белите страни няма да схванат и 40% от нещата, с които днес се сблъсква българина. Ако искам да почна нов бизнес, инстинктивно почвам да мисля дали няма групировка, която да сложи ръка на него, а не дали ще мога да добия лиценз. Пуснете коментари за шокиращите си инциденти с организираната престъпност.
събота, март 28, 2009
Престъпността и корелацията й с икономическата рамка
През последните месеци в новинарските потоци се появиха отражения на просташки, тежко криминогенни изстъпки. Първите няколко убийства от битов характер останаха сякаш незабелязани, но след това обществото започна да търси причините за подобни престъпления. Чувствам се длъжен да внеса една ненатрапчива категоризация.
За всички сякаш е ясно, че подобни постъпки са плод на вихреща се рецесия, но това съвсем не е така. Огледало на икономическото положение са "кокошкарските" престъпления, като взлом на магазин, от който се крадат 2 стека цигари и 3 кг. сирене. Криминалните прослойки са нещо изключително хомогенно и просто, но службите в България изглежда отказват да го проумеят. Когато икономиката ни е била в привиден подем сме наблюдавали бум на отвличания и изнудвания. Когато сме били на прага на политически промени - наближават поръчковите убийства и палежите.
Пазя пасивен архив на новинарските потоци от повечето големи интернет медии и беглият им анализ показва следното:
1. Изнудване, отвличания
Подобни престъпления видяхме през 2007-ма година, по време на бума на цените на имотите. Спекулациите докараха много пари на сивия бизнес и това привлече лешоядите, които вече 14 години си мислят, че годината е 1993-та. Отделно доста хора се замогнаха от САПАРД и еврофондовете като цяло. Групировките мразят към тях да не се отчита процент и събраха набързо старите си бригади.
2. Поръчкови/показни убийства и палежи
Конюктурата в България е сходна с повечето страни от бившия Съветски блок. Престъпността се е срастнала със законодателната и изпълнителната власт, до такава степен, че зададат ли се по-важни избори, черните офицери се чувстват задължени да подменят своите пешки във властта. Палят се и се взломят знакови обекти под опеката на общинари/политици. С наближаването на сегашните парламентарни избори е малко вероятно да наблюдаваме нов бум, тъй като капитала е новия мастодонт, определящ влиянието в България и силовите акции са извън обзора. Антитяло на същия крими поток са показните арести и възкресяването на възстари дела срещу подземни фигури.
3. Дребни престъпления с изключителна дръзкост и агресия
През 1997/1998-ма наблюдавахме бум на мародерството - обири на вили, къщи, складове. Това беше продиктуваното от несигурното икономическо положение. Ключовата дума е "несигурност". Сега, 11 години по-късно това се повтаря.
Когато обикновеният човек е гладен, той е способен на чудеса. Само и само да изхравна семейството си, извършва посегателства над чуждото без да му мигне окото. Оправдава се с недоимък и околните до известна степен му съчувстват. Ще виждаме все повече и повече такива изстъпления през идните 3 години.
Срещам се с хора от всякакъв сой и след кратки дискусии около икономическото положение, те заключват, че да правиш изцяло легален бизнес тук и сега е Икарски опит за летене. Щом моите познати казват това, представям си само какво си мисли изостаналия пролетариат в дълбоката провинция.
1. Убийства от битов характер и масови убийства, както и нелепи, тежки посегатлества.
Това е категорията, която ме накара да напиша тази публикация. И тя ме гневи най-много. Не защото ме е грижа за човешкия живот, а защото ме е грижа за общочовешкото съзнание. Публична тайна е, че именно страхът довежда след себе си зверствата. Ключовата дума тука е "страх"
Страхът е изключително неук съветник и замъглява успешно преценката за добро и зло. Медиите у нас вече една и половина години насаждат неимоверни количества страх в обеднялата ментално глава на редовия българин. За американската кредитна криза в България се тръби още от първите й отразявания по CNN. Не оставайте с впечатление, че българските новинари са ми виновни - явлението е глобално, просто защото световните медии се държат от няколко мега-конгломерата. За фалити се говори от края на 2007-ма година. Витаещата политическа неопределеност допълнително плаши държавата ни. Прословутите спряни еврофондове и до днес са прима тема.
След като Пешо вече се страхува от гнусните американски капиталисти и го е яд на тъпите еврокомисари, дето ни отрязаха парсата - не му остава нищо освен да грабне брадвата и да разцепи главата на съседа си, защото кучето му лае много силно. След това да пребие жена си и евентуално да нареже и сготви приятели си по чашка. После може да гледа някой нов епизод на CSI:Miami и да му хрумне да извърши перфектното престъпление.
Пешо, пази се - твоите проблеми не се коренят в кучето на съседа и увисналите цици на жена ти, а в хората, които 20 години крадат от това, за което баща ти е работил и техните приятели от МВР, които си затварят очите.
П.С. Тезите си съм изложил в изключително сбит вид, защото проекто-аудитория ми е определен тип хора, на които не се налага да посочвам всичко с дървена пръчка.
За всички сякаш е ясно, че подобни постъпки са плод на вихреща се рецесия, но това съвсем не е така. Огледало на икономическото положение са "кокошкарските" престъпления, като взлом на магазин, от който се крадат 2 стека цигари и 3 кг. сирене. Криминалните прослойки са нещо изключително хомогенно и просто, но службите в България изглежда отказват да го проумеят. Когато икономиката ни е била в привиден подем сме наблюдавали бум на отвличания и изнудвания. Когато сме били на прага на политически промени - наближават поръчковите убийства и палежите.
Пазя пасивен архив на новинарските потоци от повечето големи интернет медии и беглият им анализ показва следното:
1. Изнудване, отвличания
Подобни престъпления видяхме през 2007-ма година, по време на бума на цените на имотите. Спекулациите докараха много пари на сивия бизнес и това привлече лешоядите, които вече 14 години си мислят, че годината е 1993-та. Отделно доста хора се замогнаха от САПАРД и еврофондовете като цяло. Групировките мразят към тях да не се отчита процент и събраха набързо старите си бригади.
2. Поръчкови/показни убийства и палежи
Конюктурата в България е сходна с повечето страни от бившия Съветски блок. Престъпността се е срастнала със законодателната и изпълнителната власт, до такава степен, че зададат ли се по-важни избори, черните офицери се чувстват задължени да подменят своите пешки във властта. Палят се и се взломят знакови обекти под опеката на общинари/политици. С наближаването на сегашните парламентарни избори е малко вероятно да наблюдаваме нов бум, тъй като капитала е новия мастодонт, определящ влиянието в България и силовите акции са извън обзора. Антитяло на същия крими поток са показните арести и възкресяването на възстари дела срещу подземни фигури.
3. Дребни престъпления с изключителна дръзкост и агресия
През 1997/1998-ма наблюдавахме бум на мародерството - обири на вили, къщи, складове. Това беше продиктуваното от несигурното икономическо положение. Ключовата дума е "несигурност". Сега, 11 години по-късно това се повтаря.
Когато обикновеният човек е гладен, той е способен на чудеса. Само и само да изхравна семейството си, извършва посегателства над чуждото без да му мигне окото. Оправдава се с недоимък и околните до известна степен му съчувстват. Ще виждаме все повече и повече такива изстъпления през идните 3 години.
Срещам се с хора от всякакъв сой и след кратки дискусии около икономическото положение, те заключват, че да правиш изцяло легален бизнес тук и сега е Икарски опит за летене. Щом моите познати казват това, представям си само какво си мисли изостаналия пролетариат в дълбоката провинция.
1. Убийства от битов характер и масови убийства, както и нелепи, тежки посегатлества.
Това е категорията, която ме накара да напиша тази публикация. И тя ме гневи най-много. Не защото ме е грижа за човешкия живот, а защото ме е грижа за общочовешкото съзнание. Публична тайна е, че именно страхът довежда след себе си зверствата. Ключовата дума тука е "страх"
Страхът е изключително неук съветник и замъглява успешно преценката за добро и зло. Медиите у нас вече една и половина години насаждат неимоверни количества страх в обеднялата ментално глава на редовия българин. За американската кредитна криза в България се тръби още от първите й отразявания по CNN. Не оставайте с впечатление, че българските новинари са ми виновни - явлението е глобално, просто защото световните медии се държат от няколко мега-конгломерата. За фалити се говори от края на 2007-ма година. Витаещата политическа неопределеност допълнително плаши държавата ни. Прословутите спряни еврофондове и до днес са прима тема.
След като Пешо вече се страхува от гнусните американски капиталисти и го е яд на тъпите еврокомисари, дето ни отрязаха парсата - не му остава нищо освен да грабне брадвата и да разцепи главата на съседа си, защото кучето му лае много силно. След това да пребие жена си и евентуално да нареже и сготви приятели си по чашка. После може да гледа някой нов епизод на CSI:Miami и да му хрумне да извърши перфектното престъпление.
Пешо, пази се - твоите проблеми не се коренят в кучето на съседа и увисналите цици на жена ти, а в хората, които 20 години крадат от това, за което баща ти е работил и техните приятели от МВР, които си затварят очите.
П.С. Тезите си съм изложил в изключително сбит вид, защото проекто-аудитория ми е определен тип хора, на които не се налага да посочвам всичко с дървена пръчка.
вторник, март 24, 2009
Публичния дебат, който толкова чакахме.
Ей, Богу, по чиста случайност вечерях в праймтайм-а и се натъкнах на черната перла - дебатите на ГЕРБ и БСП. С оглед на познанията ми по икономика и политология стоях и гледах безропотно. Така исканият от г-н Борисов дебат е пълен провал. Тандемът Станишев/Орешарски е от стара коза яре, чийто ораторски способности надвишиха в пъти тези на екипчето на ГЕРБ. Личи си, че лутането в периферията на властта не се е отразило добре на съветниците на Бойко Борисов. Данъчна политика ГЕРБ нямат. Нямат си и идея как се чувства големия бизнес в България. Нямат идея колко точно е реалната фискализация на държавния и публичен сектор. БСП скалъпиха и гласуваха бюджет за 6 дни.
Възхищение буди лекотата, с която Сергей Станишев води своите хрътки и фриволноста на изказа му. Естествено - нищичко отгоре. Строени като оловни войници цитираха данни, които самите те са изготвили. Въртяха се предимно около бюджетирането и никой не искаше да отговори какъв пакет от мерки ще предложи за справяне с кризата. Лъха популизъм от платформите им. Ще намалявали ставките за здравно осигуряване, ще вдигали прага за корпоративния данък, ще намалявали ДДС. Е, хубаво, намалявайте ги. Но държавата ни ще фалира, нямайки възможност да взема допълнителните пари, които Световната Банка и МВФ ни отпускаха под формата на тлъсти, необезпечени заеми.
Трябва нормалния българин да разбере, че ни чака изтощителна и тежка СТАГФЛАЦИЯ. С намаляването на данъците няма да я преодолеем. Като верни кученца, нашите икономисти отново следват атлантическия път и решават да намаляват ставки. Жалката ни държава има нужда от пари. Редно е да се осъзнае, че спираловидната рецесия неминуемо води криза на потреблението със себе си. А с този спад ЗНАЧИТЕЛНО ще намалее фискализацията на микробюджетирането по звена. Никой няма идея каква приходна политика ще се води през 2010-та. Знайте, че ВСИЧКИТЕ ни международни заеми са в евро и няма да можем, както през 1997-ма, да печатаме хартийки за да балансираме бюджета.
Още нещо - дебатиращите неумело избягваха въпроса за стимулиращи пакети и евентуалната национализация на предприятия. Как да национализираш предприятие, което си приватизирал допреди 4 години? За 50 цента?
Възхищение буди лекотата, с която Сергей Станишев води своите хрътки и фриволноста на изказа му. Естествено - нищичко отгоре. Строени като оловни войници цитираха данни, които самите те са изготвили. Въртяха се предимно около бюджетирането и никой не искаше да отговори какъв пакет от мерки ще предложи за справяне с кризата. Лъха популизъм от платформите им. Ще намалявали ставките за здравно осигуряване, ще вдигали прага за корпоративния данък, ще намалявали ДДС. Е, хубаво, намалявайте ги. Но държавата ни ще фалира, нямайки възможност да взема допълнителните пари, които Световната Банка и МВФ ни отпускаха под формата на тлъсти, необезпечени заеми.
Трябва нормалния българин да разбере, че ни чака изтощителна и тежка СТАГФЛАЦИЯ. С намаляването на данъците няма да я преодолеем. Като верни кученца, нашите икономисти отново следват атлантическия път и решават да намаляват ставки. Жалката ни държава има нужда от пари. Редно е да се осъзнае, че спираловидната рецесия неминуемо води криза на потреблението със себе си. А с този спад ЗНАЧИТЕЛНО ще намалее фискализацията на микробюджетирането по звена. Никой няма идея каква приходна политика ще се води през 2010-та. Знайте, че ВСИЧКИТЕ ни международни заеми са в евро и няма да можем, както през 1997-ма, да печатаме хартийки за да балансираме бюджета.
Още нещо - дебатиращите неумело избягваха въпроса за стимулиращи пакети и евентуалната национализация на предприятия. Как да национализираш предприятие, което си приватизирал допреди 4 години? За 50 цента?
неделя, март 22, 2009
Защо бъговете на браузърите никога няма да свършат
Делян писа относnо броя уязвимости в IE и М/Firefox. Хедлайна беше как някой си Нилс успял да експлойтне за броени минути Windows7 + IE8 pc на PWN2OWN.
Предвиждам през 2009-та броя на заразените компютри да остане стабилен, с лек прираст. Малките и средни компании няма да имат ресурс да покриват абонаментните си планове към антивирусни и компании за сигурност. Ще вилнеят ботнети на корем, а спам-ът ще расте пропорционално.
В момента се води show-off, кой ще изкара най-"мощен" Javascript engine/processor, а това няма да мине без своите "жертви". По форумите продължават да се продават exploit pack-ове за всички бразуъри. Нововъведенията около HTML5.0/ Ajax 2.0/ Canvas/mod_canvas и нативния SVG процесинг няма да останат ненатиснати от черните шапки. Просто им е нужно време да опознаят механизмите.
Предвиждам през 2009-та броя на заразените компютри да остане стабилен, с лек прираст. Малките и средни компании няма да имат ресурс да покриват абонаментните си планове към антивирусни и компании за сигурност. Ще вилнеят ботнети на корем, а спам-ът ще расте пропорционално.
В момента се води show-off, кой ще изкара най-"мощен" Javascript engine/processor, а това няма да мине без своите "жертви". По форумите продължават да се продават exploit pack-ове за всички бразуъри. Нововъведенията около HTML5.0/ Ajax 2.0/ Canvas/mod_canvas и нативния SVG процесинг няма да останат ненатиснати от черните шапки. Просто им е нужно време да опознаят механизмите.
петък, март 20, 2009
Красимир Аврамов и новата Мис "България"
Това е изкривено отражение на последните публични и квазипублични събития. Личното ми мнение не обвързва никого, но колкото по-бързо осмислите нещата, които ви казвам, толкова по-бързо ще се отървете от медийния балон, в който са ви набутали.
Българина е склонен да бъде убеждаван в неща, в които не вярва и още повече - от които няма никаква представа. Това е благодарение на факта, че повсеместно се втълпява идеята за "гражданско общество" и "публична позиция". Всеки иска да изхвърли недохранените си разсъждения в публичното пространство и така да изрази своята "активна гражданска позиция".
Залудо се изказвай, но залудо не стой.
Под влияние на повсеместната демагогия и евтиния популизъм, които пробутват в изцапаните ви с шкембе чорба и евтин салам мутри, сте склонни да хабите виталната си енергия и да разсъждавате над проблеми, които имат малко или никакво влияние върху начина ви на живот. Грижа ви е дали Красимир Аврамов може да пее и кой ще е новия Музикален Идол на България, но не ви пука, че МВР иска да ви подслушва незаконно и че никой няма да бъде осъден за ДДС аферите на Мургина. Подвластните сте изцяло на това, което виждате по синия екран и четете в "Труд" и "24 часа".
Обратната психология и обратните
Това, което отне на 300-милионна и очевидно затъпяла Америка не по-малко от 55 години в България се случи за по-малко от 20. Популизма, медийния монопол и промиването на мозъци се вихри в животите ви. Гледате и купувате. Някои се оправдават, че гледат само новинарски емисии и така избягват заблудите и подмятанията. Та нали новинарските емисии, типично в стил "кинопреглед" ви дават най-компактната маса дезинформация. Ще ми се да не политизирам мненията си, но що се отнася до силно политизираните ни медии - това е невъзможно. Милиционери определят какво ще се пусне и какво - не. Къде ще са акцентите, как ще е дефинирана емисионната схема. Едно е ясно - трябва да има поне 7 минути, отделени на reality show sneak previews. Това се казва тенденциозна журналистика.
По същество
Сигурно вече си мислите "к'ъв е па тоя, че ше ми вика к'во да гледам", но ще онагледя казаното дотук с примери. Примерите са в заглавието, както страха е в очите на четящия. Та нали ако бяха избрали изпълнителя с брилянтна композиция, всички щяхте да забравите за него навярно толкова бързо, колкото ако бяха избрали най-красивата и умна Мис "България". Щяхте да се прехвърлите на следващото риалити или конкурс или каквото там дават по праймтайм-а на bTV. Завистливи сте и пошли и корумпираните ни медии са ДЛЪЖНИ да привличат вниманието ви със скандал. Е, по-добре е разбира се това да е удобен скандал. Къде са ви компенсациите от газовата криза и някоя спомня ли си за нея? Някои помни ли що е "Сапио" или "Монтерей"(освен ресторанта)?
Българина е склонен да бъде убеждаван в неща, в които не вярва и още повече - от които няма никаква представа. Това е благодарение на факта, че повсеместно се втълпява идеята за "гражданско общество" и "публична позиция". Всеки иска да изхвърли недохранените си разсъждения в публичното пространство и така да изрази своята "активна гражданска позиция".
Залудо се изказвай, но залудо не стой.
Под влияние на повсеместната демагогия и евтиния популизъм, които пробутват в изцапаните ви с шкембе чорба и евтин салам мутри, сте склонни да хабите виталната си енергия и да разсъждавате над проблеми, които имат малко или никакво влияние върху начина ви на живот. Грижа ви е дали Красимир Аврамов може да пее и кой ще е новия Музикален Идол на България, но не ви пука, че МВР иска да ви подслушва незаконно и че никой няма да бъде осъден за ДДС аферите на Мургина. Подвластните сте изцяло на това, което виждате по синия екран и четете в "Труд" и "24 часа".
Обратната психология и обратните
Това, което отне на 300-милионна и очевидно затъпяла Америка не по-малко от 55 години в България се случи за по-малко от 20. Популизма, медийния монопол и промиването на мозъци се вихри в животите ви. Гледате и купувате. Някои се оправдават, че гледат само новинарски емисии и така избягват заблудите и подмятанията. Та нали новинарските емисии, типично в стил "кинопреглед" ви дават най-компактната маса дезинформация. Ще ми се да не политизирам мненията си, но що се отнася до силно политизираните ни медии - това е невъзможно. Милиционери определят какво ще се пусне и какво - не. Къде ще са акцентите, как ще е дефинирана емисионната схема. Едно е ясно - трябва да има поне 7 минути, отделени на reality show sneak previews. Това се казва тенденциозна журналистика.
По същество
Сигурно вече си мислите "к'ъв е па тоя, че ше ми вика к'во да гледам", но ще онагледя казаното дотук с примери. Примерите са в заглавието, както страха е в очите на четящия. Та нали ако бяха избрали изпълнителя с брилянтна композиция, всички щяхте да забравите за него навярно толкова бързо, колкото ако бяха избрали най-красивата и умна Мис "България". Щяхте да се прехвърлите на следващото риалити или конкурс или каквото там дават по праймтайм-а на bTV. Завистливи сте и пошли и корумпираните ни медии са ДЛЪЖНИ да привличат вниманието ви със скандал. Е, по-добре е разбира се това да е удобен скандал. Къде са ви компенсациите от газовата криза и някоя спомня ли си за нея? Някои помни ли що е "Сапио" или "Монтерей"(освен ресторанта)?
WebMoney ми отговаря.
Със събуждането си, получавам такова съобщение :
20.03.09 10:05 WMZ Financial Support: Hello!
Your WMID is blocked.
Pelase address http://arbitrage.wmtransfer.com/asp/default.asp Arbitration Service.
You can uses Arbitration Service contacts, listed below to request further information about arbitration procedures. Please note, that all other queries and issues, not related to the Arbitration will be ignored.
WM ID: 937717494180 (WM Arbitration)
Email: arbitrage@webmoney.ru
Без никакъв напън за обяснение, без извинение. Сега ще си пиша с арбитражния им отдел. Предполагам, че той се състой от един полу-образован украйнец, който навярно няма да схване и 1/2-ра от словата ми.
20.03.09 10:05 WMZ Financial Support: Hello!
Your WMID is blocked.
Pelase address http://arbitrage.wmtransfer.com/asp/default.asp Arbitration Service.
You can uses Arbitration Service contacts, listed below to request further information about arbitration procedures. Please note, that all other queries and issues, not related to the Arbitration will be ignored.
WM ID: 937717494180 (WM Arbitration)
Email: arbitrage@webmoney.ru
Без никакъв напън за обяснение, без извинение. Сега ще си пиша с арбитражния им отдел. Предполагам, че той се състой от един полу-образован украйнец, който навярно няма да схване и 1/2-ра от словата ми.
WebMoney, E-gold и произвола на арбитража
Изпълнен съм с гняв. Без предупреждение и дори уведомление ми блокираха WMID-то. Помолих един от партньорите ми да ми заеме малко WMZ. Той го направи с охота вчера. Днес ми се наложи да ги ползвам и получих заветното "Incorrect correspondent's WMID". Използвам "заветно" не поради факта, че е значимо или пък се подразбира значението му, а защото всеки който ползва системата активно рано или късно ще го получи.
След порой от неуспешни опити да пратя някакви си 300 wmz google-нах съобщението и разбрах, че шанса да са блокирали акаунта е голям. Трябваше да се извиня на човека, за когото бяха предназначени парите и да забавя транзакцията с произтичащите от това загубени ползи. Според малкото ми проучване всичко се върти около т.н. персоналньий атестати или "паспорти", които трябва да удостоверят самоличността ти пред компанията. За тях няма фиксирана цена и всеки се оправя, както намери за добре, като сертификационната структура е йерархична. Написах относително гневен мейл до финансовият им съпорт и очаквам отговор от сорта на "съжаляваме, но за да възобновите дейността си, ще трябва да се сдобиете с паспорт".
Схемата се повтаря. След като се утвърдиха като основен provider на електронни разплащания и микроразплащания, ще започнат възвратно и безвъзвратно да блокират авоари по най-различни "подозрения". Имат си и допълитеното перо - процеса по сертификация. Последните години на E-gold минаха под същия маниер на работа. И тъй като парите вече са виртуализирани, а ти си подписал техните условия за ползване - ще гориш.
Декларирам свободно, че не учавствам във финансирането на международен тероризъм и пране на пари.
Когато имам повече енергия, ще напиша малко повече за виртуалните разплащания.
След порой от неуспешни опити да пратя някакви си 300 wmz google-нах съобщението и разбрах, че шанса да са блокирали акаунта е голям. Трябваше да се извиня на човека, за когото бяха предназначени парите и да забавя транзакцията с произтичащите от това загубени ползи. Според малкото ми проучване всичко се върти около т.н. персоналньий атестати или "паспорти", които трябва да удостоверят самоличността ти пред компанията. За тях няма фиксирана цена и всеки се оправя, както намери за добре, като сертификационната структура е йерархична. Написах относително гневен мейл до финансовият им съпорт и очаквам отговор от сорта на "съжаляваме, но за да възобновите дейността си, ще трябва да се сдобиете с паспорт".
Схемата се повтаря. След като се утвърдиха като основен provider на електронни разплащания и микроразплащания, ще започнат възвратно и безвъзвратно да блокират авоари по най-различни "подозрения". Имат си и допълитеното перо - процеса по сертификация. Последните години на E-gold минаха под същия маниер на работа. И тъй като парите вече са виртуализирани, а ти си подписал техните условия за ползване - ще гориш.
Декларирам свободно, че не учавствам във финансирането на международен тероризъм и пране на пари.
Когато имам повече енергия, ще напиша малко повече за виртуалните разплащания.
четвъртък, март 19, 2009
Неофициален и навярно незабелязан старт
Стартирам блога си в един четвъртъчен следобед като еманация на скуката ми и за да докажа на себе си, че все още ме бива. Интригувам хората и търся допълнителна трибуна, от която да прокламирам идеите си. Публикациите ми ще изглеждат изключително егоцентрично във вашите очи, но поне опитвайте да прозрете през пошлостта на изказа ми и да вникнете в идеите ми.
Интересите ми са многоизмерни и тук ще намирате парчета информация минали през информационната ми селекция. В днешно време е сизифов труд да филтрираш всички потоци, които ти се предоставят и да отсяваш значимите послания. Съвсем скоро ще постна един мой епилог, който си направих труда да напиша в края на 2008-ма година.
Интересите ми са многоизмерни и тук ще намирате парчета информация минали през информационната ми селекция. В днешно време е сизифов труд да филтрираш всички потоци, които ти се предоставят и да отсяваш значимите послания. Съвсем скоро ще постна един мой епилог, който си направих труда да напиша в края на 2008-ма година.
Абонамент за:
Публикации (Atom)