Гъвкавостта на езика през годините

Хрумна ми да напиша тази статия снощи, като при регулярния си channel browse, попаднах на предаване по БНТ 1 с незнайно заглавие. Гост в предаването беше преподавателка в СУ, която притежаваше адски привлекателна фриволност на изказа и боравеше майсторски с езика. Били направили изследване, един вид компилация на съвременния публичен език, който циркулирал по трибуните. Тя изтъкна няколко фактора, които отдавна се опитвам да синтезирам в един бегъл анализ.

С типичната за мен аналитичност и поглед към историята приех фактите, като най-много се наблегна на шаблонноста на изразността в публични речи, дебати и коментари. Всяка епоха създава своите кумири, а те идват със своите речеви специфики. Политическите разговори през годините на демократизация оформиха 2 противовесни тенденции.

Радикализиране на езика.
През първите години на прехода всяка публична персона се стремеше да ориентира речитатива си на запад. Беше laissez-faire на пазара на политически обещания и бившите другари се надхвърляха да американизират българския език. Гръмката, разтеглива реторика беше в зенита си, тъй като народа все още откликваше на нея подобаващо от годините на Брежнев. Имаше заник на подобния на Оруеловия newspeak и разточителните дефиниции си бяха направо модни. След няколко размени на мандатите парвенютата се умориха да се правят на интелектуалци.

Опростяване на претенциите
След като Кобурга си дойде от Испания, той естествено беше позабравил книжовния български. Е, лошо няма, заговори на диалект и не пропускаше да въвлече някой архаичен израз, така че да подчертае аристократизма си от близкото минало. Със себе си довлече и дотогава непознатите UP-та(идва от young professionals, а не от you pee(ти пишкаш)), които в устоите на бизнес образованието си решиха да се омешат с народа, залагайки на демагогията. Опростиха езика и заложиха на откровен плурализъм, за да апелират към вече обеднелите материално и ментално маси.
Прокламираха популистичните си дерзания откъдето и когато намериха. "Здравейте, циркаджии" замести "Здравейте, колеги". Сегашната кампания за евроизбори си е направо квартална свада.
Границите се определят от силните и никога от слабите, само че аз не виждам нито един силен.

Настоящите изразни средства са нищо повече от естествена амалгама от отроците на тези две тенденции. Жалка е само констатацията. Езикът ни не обеднява и позорните изследвания, според които използваме ~400 думи в ежедневието си са извадка на язвителността. Славянските езици бележат ръст на стилистичните форми през последните години, което е пряк резултат от глобализацията. И това е вярно за почти всеки световен език, който не е заплашен от естествена деструкция(френски, испански). Тъжно ми е само колко много нашия кратък преход прилича на изборните войни през 70-те и 80-те години в САЩ. Агресията на Никсън и скандала "Уотъргейт" - лицемер и кукловод като Андрей Луканов. Революционно настроения, но плах Джералд Форд - Жельо Желев. Умерения и нагаждащ се Jimmy Carter - Петър Стоянов. Нямаме Роналд Рейгън, но си имаме George H.W. Bush в лицето на Георги Първанов. По никакъв начин не сравнявам горните лица по политическите им умения, а само по беглите им исторически очерци. Силно се надявам следващия ни държавен глава да е поне наполовина ерудит, като Бил Клинтън.
Излишно политизирах поста, но пък блога си е мой и си правя, каквото пожелая.