Изобретателността ни намира дори и в чужбина.

Бай Пешо бил на екскурзия в Китай. С множеството обиколки по магазините и пазарите, и след уморително пазарене за стоки, които не му трябват, Пешо се озовал в магазин за сувенири. Първоначалната му реакция била да извърне походка и да отмине култура, която се различава от носене на реплики на дизайнерски дрехи ,и посещаване на шумни, модерни чалга-инфузирани пивници.Най-ранния исторически факт, който Пешо можел да пресъздаде бил гола на Лечков на Световното през 94-та. Непосредствено след това си спомнял за убийството на Васил Илиев. След първоначалния импулс обаче, Фортуната сякаш го върнала обратно към щандовете.
Бай Пешо заразглеждал с интерес, тайно каран от все още топлия слух, че шано-материал може да намериш на най-необичайните места. Ненадейно зърнал статуя така красива, така жива, така лъскава, че успяла да привлече крехкото му внимание. Приближил се и разпознал фигурата на обикновен канален плъх, изваяна от бронз и полирана до съвършенство. Бай Ганьо веднага си дал сметка, че такава статуя напълно ще завърши композицията му от роботи от цигарени кутии, които първо строил с БТ, а в по-добри дни – с Марлборо и Ротхманс. Бил опиянен от изяществото на произведението и мигновено повикал собственика на магазинчето.

Без да му мисли изстрелял отработеното : “Хау мъч?”.
Дребния антиквар отговорил със силно изразен акцент : “Тен фор дъ стачу, а хъндред фор дъ стори.”(Десет за статуята, сто за историята).
Бай Пешо моментално потръпнал от мисълта, че история може да полепне по отдавна малфункциониращите му аксони и да го кара да повръща седмици наред, пък и икономически-съобразния избор вече пулсирал в дясното му полукълбо. Просто изстрелял : “И уил тейк дъ стачу”(Ще взема статуята, моля).

Излизайки доволен от магазинчето, бай Пешо продължил небрежната си разходка по търговските райони около Шанхай. Е, тук и там се хващал, че казва на ума си : “Пфа, еба'ти китайците, това го има в мола за 300 лева”.

Ненадейно, след няколко пресечки забелязал, че го следват група от 7-8 плъха. Продължил спокойно разходката си, умело разпознавайки модните кафета по главната. След още няколко пресечки забелязал, че вече го следват няколко десетки плъха, изпълзели от вонящите си леговища. Махнал с ръка, както на факта, че го преследват плъхове, така и с неглижиран жест към няколко последователни групи азиатки. Придружил реверанса си с интернационалната фраза “Аре довечера в Син”. След още няколко пресечки зад него се били събрали няколко хиляди плъха, които цвърчели яростно и сякаш забързвали хода си. Бай Пешо станал неспокоен и забързал крачка неимоверно. Задъхан след няколкостотин метров пробег, Пешо се обърнал и видял Милион Плъха да го следват. Събрал целия си когнитивен капацитет и взел светкавично решение. Затичал се и хвърлил статуята в течащата наблизо Хуангпу. Цвърчащото и настървено пълчище безропотно последвало статуята във водите.

Пешо се затичал обратно до магазина, където вече го чакал китайският продавач с широка усмивка на лицето. С приближаването, продавача попитал :
- Соу, ю аре бек фор дъ стори? (Значи, все пак се връщаш за историята)
А Пешо, запъхтян, на кристален български изсумтял:
- Не, бе, брат. Имаш ли бронзова статуя на Сергей Станишев?